Обетите на Боговете се изпълняват

Хора, не смя­тай­те Фа­лун Гонг за нез­на­чи­те­лен само за­ра­ди това, че има Чи­гонг име. В древ­ни вре­ме­на всич­ки раз­лич­ни шко­ли на ми­съл­та и всич­ки за­на­я­ти и про­фе­сии в чо­веш­кия свят били на­ри­ча­ни „Дао“. Лао Дзъ оба­че ка­зал на хо­ра­та, че Дао, кой­то той пре­по­да­вал, е раз­ли­чен, като ка­зал: „Мо­же­те да на­ре­че­те този Дао, [кой­то пре­по­да­вам] Дао, но той не е обик­но­вен Дао; мо­же­те да да­де­те на по­ня­ти­е­то, ко­е­то пре­по­да­вам, обик­но­ве­но име, но то не е обик­но­ве­но по­ня­тие.“ Ко­га­то Буда Ша­кя­му­ни пре­по­да­вал своя Фа пре­ди 2500 го­ди­ни, има­ло осем ре­ли­гии, ко­и­то били раз­п­рос­т­ра­не­ни по съ­що­то това вре­ме. Буда Фа, ис­тин­с­ки­ят Дао, бил из­меж­ду тях.

Чо­век ви­на­ги си мис­ли, че ко­га­то един Бог или един Буда се по­я­ви, зе­мя­та ще се раз­тър­си, че ко­га­то той спа­ся­ва хо­ра­та, не­го­ви­ят об­раз на Буда ще се про­я­ви ве­ли­чес­т­ве­но и че с едно мах­ва­не с ръка той ще уни­що­жи зли­те хора, ко­и­то под­ко­па­ват спа­се­ни­е­то на хо­ра­та. Ако слу­ча­ят беше та­къв, не би ли било по-доб­ре, ако Буда взе­ме­ше хо­ра­та горе ди­рек­т­но от не­бе­са­та? Тряб­ва да зна­е­те, че хо­ра­та, ко­и­то ще бъ­дат спа­се­ни, тряб­ва да из­п­ла­тят чрез теж­ко са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не всич­ки гре­хо­ве и кар­ма, ко­и­то са нат­ру­па­ли в ми­на­ло­то чрез из­вър­ш­ва­не на лоши неща; тряб­ва да се из­ба­вят от сво­и­те чо­веш­ки при­вър­за­нос­ти и всич­ки­те дру­ги лоши неща, ко­и­то но­сят, и съ­щев­ре­мен­но тряб­ва да ко­ри­ги­рат по­ве­де­ни­е­то и мис­ле­не­то си. Само то­га­ва мо­гат да бъ­дат спа­се­ни. Ако един Буда се про­я­ве­ше ве­ли­чес­т­ве­но, дори и най-зли­те хора биха пос­лед­ва­ли това, ко­е­то каз­ва той. То­га­ва би ли има­ло все още въз­мож­ност за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не? Дори ако чо­век се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ше то­га­ва, не би се бро­я­ло, за­що­то един са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се тряб­ва да ели­ми­ни­ра гре­хо­ве­те и кар­ма­та си по вре­ме на теж­ко са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и след като бъде пре­чис­тен, да се прид­ви­жи нап­ред към Съ­вър­шен­с­т­во.

Всъщ­ност ко­га­то всич­ки обик­но­ве­ни хора ви­дят об­ра­за на един Бог или Буда да се про­я­вя­ва ве­ли­чес­т­ве­но, е си­гур­но, че в чо­веш­кия свят се раз­г­ръ­ща нещо гран­ди­оз­но, и е мно­го ве­ро­ят­но това да е вре­ме­то, ко­га­то гре­хо­ве­те на чо­ве­чес­т­во­то ще срещ­нат съ­от­вет­на от­п­ла­та. Било то Буда, Дао или Бог, ко­га­то спа­ся­ва хо­ра­та по све­та, той със си­гур­ност тряб­ва да сле­зе в све­та, да вър­ви по зе­мя­та с чо­веш­ки об­лик и да из­пол­з­ва чо­веш­кия език, за да нап­ра­ви Фа-прин­ци­пи­те из­вес­т­ни. Нещо по­ве­че, ко­га­то едно Прос­вет­ле­но съ­щес­т­во се спус­не в све­та, това обик­но­ве­но е по вре­ме, ко­га­то нрав­с­т­ве­ност­та на хо­ра­та спа­да ден след ден, ко­га­то гре­хо­ве­те и кар­ма­та на хо­ра­та са ог­ром­ни и ко­га­то мо­ра­лът на хо­ра­та е де­ге­не­ри­рал. Щом спа­се­ни­те са по­лу­чи­ли Фа и са си за­ми­на­ли, утай­ка­та на чо­ве­чес­т­во­то и де­ге­не­ри­ра­ли­ят свят, ко­и­то са ос­та­на­ли, ще бъ­дат из­ли­че­ни.